Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O24
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12K35

История

Дата на публикуване: 18.04.2022
Последна актуализация: 14.07.2022

Като самостоятелна административно-териториална единица община Стамболийски съществува от 1998 г. С Указ № 111 (обн. 30.03.1998 г.) гр. Стамболийски и селата Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село и Триводици, заедно с техните землища, са отделени от община Родопи, като е създадена самостоятелна община.
 

Основният фактор, допринесъл за основаването и развитието на днешния град Стамболийски, е прокарването на железопътна линия от Цариград за Белово през 1873-1875 г. Съществуващото на това място село Полатово се разраства, като в него се заселват работници по жп линията от Пещера. През 1892 г. започва да работи гарата. На територия северно от жп линията постепенно се образува нов квартал, в който се заселват и селяни от Перущица и Брестовица, търговци на зърнени храни, плодове и зеленчуци, комисионери, кръчмари, ханджии. Селището е наречено Гара Кричим, тъй като най-голямото селище в съседство, на 14 км южно-югозападно от гарата, е село (днес град) Кричим.
 

Към 1926 г. Гара Кричим има 224 жители. В периода 1926-1928 г. тук се настаняват и преселници от Беломорска Тракия и Македония и към 1934 г. населението вече е нараснало на 554 души. През 1942 г. с. Полатово е присъединено като квартал към с. Гара Кричим. През 1946 г. населението на Гара Кричим нараства до 3224 д., а през 1956 г. достига 7866 д.
 

През 1964 г. селото става град Гара Кричим, като на много места е споменавано за краткост като гр. Кричим. Поради това, обявяването през 1969 г. на с. Кричим за град налага преименуването на град Гара Кричим в град Нови Кричим.
 

Към 1967 г. населението на града достига максимума от 13467 жители.
 

С Указ № 256 на Държавния съвет на НРБ (обн. 27.02.1979 г.), градът е отново преименуван, като е наречен гр. Стамболийски.